сам/под моста/заето
Под моста чакам в самота
да изгрее последната звезда,
под моста чакам в самота
първия лъч на изгрева.
Увит в шал, тръпнещ в студа
на твоята последна дума,
играя самичък последната ръка
от играта на нашата съдба.
Градски светлини огряват
мокрият асфалт… моя дом
под моста.
Не искам да чувствам,
не искам да усещам
заведи ме на място,
което не е заето.
Заведи ме там, където
умират звездите,
там, където живеят светците
там, където не е заето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тарададам Todos los derechos reservados
