сам/под моста/заето

3 feb 2007, 7:15

Poesía

733 0 2

Под моста чакам в самота да изгрее последната звезда, под моста чакам в самота първия лъч на изгрева. Увит в шал, тръпнещ в студа на твоята последна дума, играя самичък последната ръка от играта на нашата съдба. Градски светлини огряват мокрият асфалт… моя дом под моста. Не искам да чувствам, не искам да усещам заведи ме на място, което не е заето. Заведи ме там, където умират звездите, там, където живеят светците там, където не е заето.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-02-03T09:11:34+02:00

Поздрав и 6!
Adelinka (Ааа)

2007-02-03T08:39:47+02:00

Мило!Впечатлена съм!Наистина..Това стихотворение е доста различно от предишните ти...някакси по-романтично...толкова е истинско,харесва ми!