Feb 3, 2007, 7:15 AM
сам/под моста/заето
Под моста чакам в самота
да изгрее последната звезда,
под моста чакам в самота
първия лъч на изгрева.
Увит в шал, тръпнещ в студа
на твоята последна дума,
играя самичък последната ръка
от играта на нашата съдба.
Градски светлини огряват
мокрият асфалт… моя дом
под моста.
Не искам да чувствам,
не искам да усещам
заведи ме на място,
което не е заето.
Заведи ме там, където
умират звездите,
там, където живеят светците
там, където не е заето.
© Тарададам All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрав и 6!
-
Мило!Впечатлена съм!Наистина..Това стихотворение е доста различно от предишните ти...някакси по-романтично...толкова е истинско,харесва ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
