3.02.2007 г., 7:15

сам/под моста/заето

1.1K 0 2
Под моста чакам в самота
да изгрее последната звезда,
под моста чакам в самота 
първия лъч на изгрева.
 
Увит в шал, тръпнещ в студа
на твоята последна дума,
играя самичък последната ръка
от играта на нашата съдба.

Градски светлини огряват
мокрият асфалт… моя дом
под моста.

Не искам  да чувствам,
не искам да усещам
заведи ме на място, 
което не е заето.

Заведи ме там, където
умират звездите,
там, където живеят светците
там, където не е заето.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав и 6!
  • Мило!Впечатлена съм!Наистина..Това стихотворение е доста различно от предишните ти...някакси по-романтично...толкова е истинско,харесва ми!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...