3.02.2007 г., 7:15 ч.
сам/под моста/заето
Под моста чакам в самота да изгрее последната звезда, под моста чакам в самота първия лъч на изгрева. Увит в шал, тръпнещ в студа на твоята последна дума, играя самичък последната ръка от играта на нашата съдба. Градски светлини огряват мокрият асфалт… моя дом под моста. Не искам да чувствам, не искам да усещам заведи ме на място, което не е заето. Заведи ме там, където умират звездите, там, където живеят светците там, където не е заето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Тарададам Всички права запазени
Предложения
-
-
Дъждовна съм. Недей ме доближава. Не нося нито полза, ни вреда. Водата ми свободно преминава през си...
-
Очите ми са влажни, а съм куче. Ти мислиш: Безсловесните не плачат. Ритници и огризки щом получат, т...
-
В седефения залез се потапям - плувец в небеснотъжните води. След сянка-ладия се стапям, непеленгова...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
