3 февр. 2007 г., 07:15

сам/под моста/заето

1.1K 0 2
Под моста чакам в самота
да изгрее последната звезда,
под моста чакам в самота 
първия лъч на изгрева.
 
Увит в шал, тръпнещ в студа
на твоята последна дума,
играя самичък последната ръка
от играта на нашата съдба.

Градски светлини огряват
мокрият асфалт… моя дом
под моста.

Не искам  да чувствам,
не искам да усещам
заведи ме на място, 
което не е заето.

Заведи ме там, където
умират звездите,
там, където живеят светците
там, където не е заето.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав и 6!
  • Мило!Впечатлена съм!Наистина..Това стихотворение е доста различно от предишните ти...някакси по-романтично...толкова е истинско,харесва ми!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...