3 февр. 2007 г., 07:15

сам/под моста/заето

1.1K 0 2
Под моста чакам в самота
да изгрее последната звезда,
под моста чакам в самота 
първия лъч на изгрева.
 
Увит в шал, тръпнещ в студа
на твоята последна дума,
играя самичък последната ръка
от играта на нашата съдба.

Градски светлини огряват
мокрият асфалт… моя дом
под моста.

Не искам  да чувствам,
не искам да усещам
заведи ме на място, 
което не е заето.

Заведи ме там, където
умират звездите,
там, където живеят светците
там, където не е заето.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав и 6!
  • Мило!Впечатлена съм!Наистина..Това стихотворение е доста различно от предишните ти...някакси по-романтично...толкова е истинско,харесва ми!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...