Сам-сама...
На пълнолуние сънят ме напуска,
витае наоколо, наблизо кръжи.
Сякаш отбягва ме, насаме да остана,
сама със себе си, сам-сама в самотата.
На пълнолуние, вглъбена там някъде,
зареяна нейде в небесната шир,
отговор търся, дилеми решавам,
мира да нямам, сам-сама в самотата.
На пълнолуние луната танцува
и кръглолика мене сънува,
може би мен, сам-сама в самотата.
На пълнолуние, Лунице-сестрице,
чуй моя зов и над мен се смили.
Сън изпрати ми, до мен да остане,
за да не съм сам-сама в самотата.
На пълнолуние мечтите се сбъдват.
Самотата си тръгва и идва денят.
Слънцето праща ми знак от съдбата.
Няма да съм сам-сама в самотата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Златка Чардакова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
