Ромашка (Златка Чардакова)
136 1163
19 сент. 2022 г., 09:24

Сам-сама... 

  Поэзия » Философская
303 3 2

На пълнолуние сънят ме напуска,

витае наоколо, наблизо кръжи.

Сякаш отбягва ме, насаме да остана,

сама със себе си, сам-сама в самотата.

На пълнолуние, вглъбена там някъде,

зареяна нейде в небесната шир,

отговор търся, дилеми решавам,

мира да нямам, сам-сама в самотата.

На пълнолуние луната танцува

и кръглолика мене сънува,

може би мен, сам-сама в самотата.

На пълнолуние, Лунице-сестрице,

чуй моя зов и над мен се смили.

Сън изпрати ми, до мен да остане,

за да не съм сам-сама в самотата.

На пълнолуние мечтите се сбъдват.

Самотата си тръгва и идва денят.

Слънцето праща ми знак от съдбата.

Няма да съм сам-сама в самотата.

© Златка Чардакова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »

24 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодарско за подкрепата, Тъжен лирик! Благословен бъди!
    Благодаря, Тони! Самотата си тръгва и настъпва денят... Да е слънчев и благодатен за теб, скъпа!
  • Интересна трактовка на темата, Злати. Подкрепям те, мила, Желая ти успех!
Предложения
: ??:??