Сам-сама...
На пълнолуние сънят ме напуска,
витае наоколо, наблизо кръжи.
Сякаш отбягва ме, насаме да остана,
сама със себе си, сам-сама в самотата.
На пълнолуние, вглъбена там някъде,
зареяна нейде в небесната шир,
отговор търся, дилеми решавам,
мира да нямам, сам-сама в самотата.
На пълнолуние луната танцува
и кръглолика мене сънува,
може би мен, сам-сама в самотата.
На пълнолуние, Лунице-сестрице,
чуй моя зов и над мен се смили.
Сън изпрати ми, до мен да остане,
за да не съм сам-сама в самотата.
На пълнолуние мечтите се сбъдват.
Самотата си тръгва и идва денят.
Слънцето праща ми знак от съдбата.
Няма да съм сам-сама в самотата.
© Златка Чардакова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »
24 място
Свързани произведения
Коментари
-
Интересна трактовка на темата, Злати. Подкрепям те, мила, Желая ти успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря, Тони! Самотата си тръгва и настъпва денят... Да е слънчев и благодатен за теб, скъпа!