19.09.2022 г., 9:24 ч.

Сам-сама... 

  Поезия » Философска
508 3 2
На пълнолуние сънят ме напуска,
витае наоколо, наблизо кръжи.
Сякаш отбягва ме, насаме да остана,
сама със себе си, сам-сама в самотата.
На пълнолуние, вглъбена там някъде,
зареяна нейде в небесната шир,
отговор търся, дилеми решавам,
мира да нямам, сам-сама в самотата.
На пълнолуние луната танцува
и кръглолика мене сънува,
може би мен, сам-сама в самотата.
На пълнолуние, Лунице-сестрице, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Ще откриете, че животът все още си заслужава, ако просто се усмихнете »

24 място

Предложения
: ??:??