25 feb 2007, 12:58

Сам си

  Poesía
867 0 1
Живеем в свят на окови, тежест и лъжи,
живеем в заблуда обвинявайки правителството ни.
Раждаме се! Умираме!
Извървяваме своя път без цел.
Хулим, говорим, съдим другите
без да виждаме своите грехове.
Заблудени слепци това сме ние!
Мързеливи глупаци, без цел, без посока,вървим!
На къде? - мълчим.
Заринати от проблемите на ежедневието
не виждаме какво става покрай нас.
Отвори си очите!
Не мълчи!
Намери себе си и тръгни.
Ще срещаш и змийски езици,
но не предавай!
Върви!
Не виждаш ли какво става?
Всеки брата си предава,
Сам си!
Да!
Раждаш се сам и умираш сам!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Днес проблемът за самотата е един от централните проблеми на живота.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...