Feb 25, 2007, 12:58 PM

Сам си

  Poetry
868 0 1
Живеем в свят на окови, тежест и лъжи,
живеем в заблуда обвинявайки правителството ни.
Раждаме се! Умираме!
Извървяваме своя път без цел.
Хулим, говорим, съдим другите
без да виждаме своите грехове.
Заблудени слепци това сме ние!
Мързеливи глупаци, без цел, без посока,вървим!
На къде? - мълчим.
Заринати от проблемите на ежедневието
не виждаме какво става покрай нас.
Отвори си очите!
Не мълчи!
Намери себе си и тръгни.
Ще срещаш и змийски езици,
но не предавай!
Върви!
Не виждаш ли какво става?
Всеки брата си предава,
Сам си!
Да!
Раждаш се сам и умираш сам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Днес проблемът за самотата е един от централните проблеми на живота.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...