Станисла (Ссссс)
25 787
22 ene 2019, 9:07

Сам със себе си 

  Poesía
773 8 12

 

 

Ще те затрупват хиляди въпроси,

ще те обременяват хиляди вини,

ще плачеш със усмивка без сълзи,

от много болки ще спре да те боли.

 

Със утрото  на "ти" ще спориш,

с нощта в безсъници ще си говориш,

ще съзерцаваш картини без очи,

и ще миришеш рози без бодли.

 

Изгубен в монотонността на дните,

самоубивайки се бавно в самота,

бездушен по течението се носиш

на орисията, наречена река.

 

 

И стигнал спирка "няма накъде"

не виждащ брод и нищо не очакващ -

заровеното надълбоко в душата ти  дете,

с надежди гмурнало се някога в живота,

с гръм и трясък агонията ще посече,

и с крехката си мъничка ръчица

отново към безкрая ще те поведе!

© Ссссс Todos los derechos reservados

Когато си мислиш, че нямаш нищо, припомни си, че имаш себе си!

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??