Ще те затрупват хиляди въпроси,
ще те обременяват хиляди вини,
ще плачеш със усмивка без сълзи,
от много болки ще спре да те боли.
Със утрото на "ти" ще спориш,
с нощта в безсъници ще си говориш,
ще съзерцаваш картини без очи,
и ще миришеш рози без бодли.
Изгубен в монотонността на дните,
самоубивайки се бавно в самота,
бездушен по течението се носиш
на орисията, наречена река. ...