Сам със себе си
Ще те затрупват хиляди въпроси,
ще те обременяват хиляди вини,
ще плачеш със усмивка без сълзи,
от много болки ще спре да те боли.
Със утрото на "ти" ще спориш,
с нощта в безсъници ще си говориш,
ще съзерцаваш картини без очи,
и ще миришеш рози без бодли.
Изгубен в монотонността на дните,
самоубивайки се бавно в самота,
бездушен по течението се носиш
на орисията, наречена река.
И стигнал спирка "няма накъде"
не виждащ брод и нищо не очакващ -
заровеното надълбоко в душата ти дете,
с надежди гмурнало се някога в живота,
с гръм и трясък агонията ще посече,
и с крехката си мъничка ръчица
отново към безкрая ще те поведе!
© Ссссс All rights reserved.
