Сама

3 jun 2008, 11:04

Poesía

560 0 2

Пред мен мъгла, очите си затварям,

вървя към тебе сляпа и сама.

Защо остави ме на прага,

да чакам своята съдба?

Ти тръгна си и ме забрави,

не ме потърси ни веднъж!

Аз боря се със тъмнината

и търся твоята следа.

Рисувам те по небосвода,

ликът ти светъл аз боготворя.

Ти взе сърцето ми, душата,

отнесе ги със себе си в нощта.

Остана само мойто тяло,

безжизнено, захвърлено в калта!

Ще те обичам даже и в смъртта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

face04 (Таня Кирилова)

2008-06-03T12:39:14+03:00

Много силно обичаш.Заслужаваш да бъдеш обичана,а не захвърлена.Пожелавам ти го от сърце!Прегръдка за теб!
Бонбонка (Просто Аз)

2008-06-03T12:15:47+03:00

Браво!!! Хареса ми