3 июн. 2008 г., 11:04

Сама 

  Поэзия
549 0 2

Пред мен мъгла, очите си затварям,

вървя към тебе сляпа и сама.

Защо остави ме на прага,

да чакам своята съдба?

Ти тръгна си и ме забрави,

не ме потърси ни веднъж!

Аз боря се със тъмнината

и търся твоята следа.

Рисувам те по небосвода,

ликът ти светъл аз боготворя.

Ти взе сърцето ми, душата,

отнесе ги със себе си в нощта.

Остана само мойто тяло,

безжизнено, захвърлено в калта!

Ще те обичам даже и в смъртта!

© Десислава Живкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??