Пред мен мъгла, очите си затварям,
вървя към тебе сляпа и сама.
Защо остави ме на прага,
да чакам своята съдба?
Ти тръгна си и ме забрави,
не ме потърси ни веднъж!
Аз боря се със тъмнината
и търся твоята следа.
Рисувам те по небосвода,
ликът ти светъл аз боготворя.
Ти взе сърцето ми, душата,
отнесе ги със себе си в нощта.
Остана само мойто тяло,
безжизнено, захвърлено в калта!
Ще те обичам даже и в смъртта!
© Десислава Живкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
