Сама
Пред мен мъгла, очите си затварям,
вървя към тебе сляпа и сама.
Защо остави ме на прага,
да чакам своята съдба?
Ти тръгна си и ме забрави,
не ме потърси ни веднъж!
Аз боря се със тъмнината
и търся твоята следа.
Рисувам те по небосвода,
ликът ти светъл аз боготворя.
Ти взе сърцето ми, душата,
отнесе ги със себе си в нощта.
Остана само мойто тяло,
безжизнено, захвърлено в калта!
Ще те обичам даже и в смъртта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Живкова Всички права запазени
