22 nov 2009, 1:33

Сама

  Poesía » Otra
637 0 1

Съдрах обвивката си.
После видях кръв, просмукана в гърдите.
Счупих гърдите си .
От уплаха бликна нова кръв.
И после паднах.

Видях ангел.
Видях черни криле всред поле.
И стоеше до мен.
Видях как заплака над мен
и после заби кама в душата си вечна.

Събрах крилете си.
Видях се как ставам насред кръв.
Видях плачещ ангел.
С кама в душата, видях мен на две.

Съдрах илюзията си.
После пристъпих в бяло поле.
Проклех преродената.
И после полетях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криста Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...