Nov 22, 2009, 1:33 AM

Сама

  Poetry » Other
635 0 1

Съдрах обвивката си.
После видях кръв, просмукана в гърдите.
Счупих гърдите си .
От уплаха бликна нова кръв.
И после паднах.

Видях ангел.
Видях черни криле всред поле.
И стоеше до мен.
Видях как заплака над мен
и после заби кама в душата си вечна.

Събрах крилете си.
Видях се как ставам насред кръв.
Видях плачещ ангел.
С кама в душата, видях мен на две.

Съдрах илюзията си.
После пристъпих в бяло поле.
Проклех преродената.
И после полетях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...