Вятърът в косите ми прошепна:
"Защо си все сама?"
Думата "сама" глухо отекна
и остана тишината една.
Сълза по бузата се стече
и с едно море се сля,
някой някак истина изрече,
но да дочака не успя.
Отговор тогава нямах
и не съзнавах аз дори
как времето си разпилявах,
живеейки за другите, за чуждите мечти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse