akvimsu (Виолета)
6 2
3 апр. 2009 г., 19:49

Сама 

  Поэзия » Любовная
549 0 2

Вятърът в косите ми прошепна:

"Защо си все сама?"

Думата "сама" глухо отекна

и остана тишината една.

Сълза по бузата се стече

и с едно море се сля,

някой някак истина изрече,

но да дочака не успя.

Отговор тогава нямах

и не съзнавах аз дори

как времето си разпилявах,

живеейки за другите, за чуждите мечти.

Мислех: "Не ще бъде все така",

но нима знаех аз

как да поискам обичта

без ласка и без думи,                                                 

                                            само с приканващ глас.

И вярвам не ще бъда просякиня, 

но нима смелост е това?

Или е самотата въобразима,

или я няма любовта.

А до мене все наивност крачи

и не научих никоя игра.

Една мисъл само натрапва се и плаши:

"Остави ги другите и не ще си сама."

© Виолета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това и "Твореца" с ами любимите ти
  • Явно си много наранена от това,което чета.Не си наивна просто си много влюбена но не забравяй,че любовта е болка.Желая ти успех!!!
Предложения
: ??:??