Сама
Вятърът в косите ми прошепна:
"Защо си все сама?"
Думата "сама" глухо отекна
и остана тишината една.
Сълза по бузата се стече
и с едно море се сля,
някой някак истина изрече,
но да дочака не успя.
Отговор тогава нямах
и не съзнавах аз дори
как времето си разпилявах,
живеейки за другите, за чуждите мечти.
Мислех: "Не ще бъде все така",
но нима знаех аз
как да поискам обичта
без ласка и без думи,
само с приканващ глас.
И вярвам не ще бъда просякиня,
но нима смелост е това?
Или е самотата въобразима,
или я няма любовта.
А до мене все наивност крачи
и не научих никоя игра.
Една мисъл само натрапва се и плаши:
"Остави ги другите и не ще си сама."
© Виолета All rights reserved.
