Сама
Старицата! Оная, избелялата.
Как скърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са
и с пътя, с тялото.
Дотътри се: "Ще кажеш ли часа?"
Как втренчено, отчаяно ме гледа.
Нима не ще помръдна и с уста?
Друг глас - отнейде - може би съседи:
"Ела насам!" или пък" Махай се оттам!"?
Къде е днес? Не ме посреща никой.
Внимание крадеше си, но май - ...