16 ene 2011, 23:09

Сама

  Poesía » Civil
953 0 10


    Сама

 

Старицата! Оная, избелялата.
Как скърца ù гласът! Дори в дъжда?

Краката сякаш  сраснали са

 и с пътя, с тялото.
Дотътри се: "Ще кажеш ли часа?"


Как втренчено, отчаяно ме гледа.
Нима не ще помръдна и с уста?
Друг глас - отнейде - може би съседи:
"Ела насам!" или пък" Махай се оттам!"? 

Къде е днес? Не ме посреща никой.
Внимание крадеше си, но май - 
и даваше.
Поглеждам към звездите.

А може би тя там не е сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цонка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Докосва стихът ти!Замисля и отваря по-широко очите ни!Адмирации!
  • Аплодирам. Колко му трябва на един възрастен човек - една топла дума и внимание!
  • Благодаря ви,Нина,Стел,Маги ,Валя.Избързала съм с публикуването,и заглавието не става .Ето ,на любезното ви внимание,подобрен вариант:
    С а м а
    От дрехите ѝ по е избеляло

    лицето ѝ, и празен е гласът;

    отказват и краката,тътри тяло.

    Но все на пътя : Колко е часът?



    А думите и,втренчени,ме гледат:

    Дали ги чух,помръднах ли с уста?

    Веднъж - в дъжда- прозорец викна гневно:

    " ела! ,тръгни!", Зловещо прозвуча!


    Къде е днес? Не ме посреща никой.
    Внимание крадеше тя, но май-
    и даваше.
    Поглеждам към звездите.

    А може би е вече у дома.


  • Много хубаво това, напомни ми за една баба Стоянка - живеше просто от хорското внимание. Ще поспре, ще поговори. Когато ъ бутнаха къщицата и й дадоха гарсониера, не живя много, спомина се. Липсваха й хората.
    Поздрав
  • натъжи ме, мила Цонка...
    понякога е трудно поносимо да живееш без внимание...
    трогна ме много...сърдечно те, прегръщам, с обич.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...