16.01.2011 г., 23:09

Сама

Поезия » Гражданска

957 0 10

Сама

Старицата! Оная, избелялата.
Как скърца ù гласът! Дори в дъжда?

Краката сякаш сраснали са

и с пътя, с тялото.
Дотътри се: "Ще кажеш ли часа?"

Как втренчено, отчаяно ме гледа.
Нима не ще помръдна и с уста?
Друг глас - отнейде - може би съседи:
"Ела насам!" или пък" Махай се оттам!"?

Къде е днес? Не ме посреща никой.
Внимание крадеше си, но май -
и даваше.
Поглеждам към звездите.

А може би тя там не е сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

лъвче (Лъки)

Докосва стихът ти!Замисля и отваря по-широко очите ни!Адмирации!

2011-01-19T11:26:59+02:00
valia1771 (Ивон)

Аплодирам. Колко му трябва на един възрастен човек - една топла дума и внимание!

2011-01-18T17:18:24+02:00
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)

Благодаря ви,Нина,Стел,Маги ,Валя.Избързала съм с публикуването,и заглавието не става .Ето ,на любезното ви внимание,подобрен вариант:
С а м а
От дрехите ѝ по е избеляло

лицето ѝ, и празен е гласът;

отказват и краката,тътри тяло.

Но все на пътя : Колко е часът?

А думите и,втренчени,ме гледат:

Дали ги чух,помръднах ли с уста?

Веднъж - в дъжда- прозорец викна гневно:

" ела! ,тръгни!", Зловещо прозвуча!

Къде е днес? Не ме посреща никой.
Внимание крадеше тя, но май-
и даваше.
Поглеждам към звездите.

А може би е вече у дома.

2011-01-18T10:09:16+02:00
yotovava (Валентина Йотова)

Много хубаво това, напомни ми за една баба Стоянка - живеше просто от хорското внимание. Ще поспре, ще поговори. Когато ъ бутнаха къщицата и й дадоха гарсониера, не живя много, спомина се. Липсваха й хората.
Поздрав

2011-01-17T20:25:54+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

натъжи ме, мила Цонка...
понякога е трудно поносимо да живееш без внимание...
трогна ме много...сърдечно те, прегръщам, с обич.

2011-01-17T15:14:32+02:00