16 янв. 2011 г., 23:09

Сама 

  Поэзия » Гражданская
816 0 11
Сама
Старицата! Оная, избелялата.
Как скърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са
и с пътя, с тялото.
Дотътри се: "Ще кажеш ли часа?"
Как втренчено, отчаяно ме гледа.
Нима не ще помръдна и с уста?
Друг глас - отнейде - може би съседи:
"Ела насам!" или пък" Махай се оттам!"?
Къде е днес? Не ме посреща никой.
Внимание крадеше си, но май - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??