5 ene 2013, 13:57  

Сама 

  Poesía » Otra
435 0 1

Скиташ се пак из черната нощ,

кълнеш и проклинаш сценария лош,

че пак си сама и сълзите не спират,

а със всяка сълза част от тебе умира.

Всяка надежда, всеки спомен отлита,

ураган от тъга всички думи помита.

Падаш безмълвна, ранена, студена,

а вятърът леден дъха ти отнема.

Всеки цвят, всяка мисъл отмива дъждът

и по-силен от всякога става гневът.

И плачеш, и давиш се в свойте сълзи,

вече предаваш се - прекалено боли.

© Ива Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??