Скиташ се пак из черната нощ,
кълнеш и проклинаш сценария лош,
че пак си сама и сълзите не спират,
а със всяка сълза част от тебе умира.
Всяка надежда, всеки спомен отлита,
ураган от тъга всички думи помита.
Падаш безмълвна, ранена, студена,
а вятърът леден дъха ти отнема.
Всеки цвят, всяка мисъл отмива дъждът
и по-силен от всякога става гневът.
И плачеш, и давиш се в свойте сълзи,
вече предаваш се - прекалено боли.
© Ива Иванова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
