27 sept 2004, 16:50

Сама

  Poesía
1.8K 0 4

И ето ти внезапно си отиде,
защо реши така и аз не знам
толкова много те обичах,
че бях готова всичко да ти дам.

Наистина обичах те много,
но с мене ти се подигра
желаех още да сме двама,
но уви, ти не го разбра.

И ето ти внезапно си отиде
пак при нея се върна,нали?
Без да те е грижа за мене,
за това,което ти ми причини.

Върви си щом така си решил
аз няма да те спра,
а ще остана в този свят горчив
съвсем,съвсем САМА.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е добро. Поздравления!
  • Хей, Деси, не плачи! Вярвам, че от тогава, когато си го писала това стихче до сега са ти се случили много много хубави неща! Четири години не са никак малко (поне от датата на публикуване). Времето е прекрасно нещо.... и най-хубавото е, че то лекува всичко.... от най-дълбоките рани през най-голямото огорчение до най-несподелената любов. Обърни се назад и запази само най-хубавите си спомени. Бъдещето е пред теб!
  • Много,много благодаря.
  • Прекрасно е. Просто прекрасно.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...