27 sept 2004, 16:50

Сама

  Poesía
1.8K 0 4

И ето ти внезапно си отиде,
защо реши така и аз не знам
толкова много те обичах,
че бях готова всичко да ти дам.

Наистина обичах те много,
но с мене ти се подигра
желаех още да сме двама,
но уви, ти не го разбра.

И ето ти внезапно си отиде
пак при нея се върна,нали?
Без да те е грижа за мене,
за това,което ти ми причини.

Върви си щом така си решил
аз няма да те спра,
а ще остана в този свят горчив
съвсем,съвсем САМА.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е добро. Поздравления!
  • Хей, Деси, не плачи! Вярвам, че от тогава, когато си го писала това стихче до сега са ти се случили много много хубави неща! Четири години не са никак малко (поне от датата на публикуване). Времето е прекрасно нещо.... и най-хубавото е, че то лекува всичко.... от най-дълбоките рани през най-голямото огорчение до най-несподелената любов. Обърни се назад и запази само най-хубавите си спомени. Бъдещето е пред теб!
  • Много,много благодаря.
  • Прекрасно е. Просто прекрасно.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...