27 сент. 2004 г., 16:50

Сама

1.8K 0 4

И ето ти внезапно си отиде,
защо реши така и аз не знам
толкова много те обичах,
че бях готова всичко да ти дам.

Наистина обичах те много,
но с мене ти се подигра
желаех още да сме двама,
но уви, ти не го разбра.

И ето ти внезапно си отиде
пак при нея се върна,нали?
Без да те е грижа за мене,
за това,което ти ми причини.

Върви си щом така си решил
аз няма да те спра,
а ще остана в този свят горчив
съвсем,съвсем САМА.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е добро. Поздравления!
  • Хей, Деси, не плачи! Вярвам, че от тогава, когато си го писала това стихче до сега са ти се случили много много хубави неща! Четири години не са никак малко (поне от датата на публикуване). Времето е прекрасно нещо.... и най-хубавото е, че то лекува всичко.... от най-дълбоките рани през най-голямото огорчение до най-несподелената любов. Обърни се назад и запази само най-хубавите си спомени. Бъдещето е пред теб!
  • Много,много благодаря.
  • Прекрасно е. Просто прекрасно.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...