27.09.2004 г., 16:50 ч.

Сама 

  Поезия
1495 0 4

И ето ти внезапно си отиде,
защо реши така и аз не знам
толкова много те обичах,
че бях готова всичко да ти дам.

Наистина обичах те много,
но с мене ти се подигра
желаех още да сме двама,
но уви, ти не го разбра.

И ето ти внезапно си отиде
пак при нея се върна,нали?
Без да те е грижа за мене,
за това,което ти ми причини.

Върви си щом така си решил
аз няма да те спра,
а ще остана в този свят горчив
съвсем,съвсем САМА.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е добро. Поздравления!
  • Хей, Деси, не плачи! Вярвам, че от тогава, когато си го писала това стихче до сега са ти се случили много много хубави неща! Четири години не са никак малко (поне от датата на публикуване). Времето е прекрасно нещо.... и най-хубавото е, че то лекува всичко.... от най-дълбоките рани през най-голямото огорчение до най-несподелената любов. Обърни се назад и запази само най-хубавите си спомени. Бъдещето е пред теб!
  • Много,много благодаря.
  • Прекрасно е. Просто прекрасно.
Предложения
: ??:??