Sep 27, 2004, 4:50 PM

Сама

  Poetry
1.8K 0 4

И ето ти внезапно си отиде,
защо реши така и аз не знам
толкова много те обичах,
че бях готова всичко да ти дам.

Наистина обичах те много,
но с мене ти се подигра
желаех още да сме двама,
но уви, ти не го разбра.

И ето ти внезапно си отиде
пак при нея се върна,нали?
Без да те е грижа за мене,
за това,което ти ми причини.

Върви си щом така си решил
аз няма да те спра,
а ще остана в този свят горчив
съвсем,съвсем САМА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е добро. Поздравления!
  • Хей, Деси, не плачи! Вярвам, че от тогава, когато си го писала това стихче до сега са ти се случили много много хубави неща! Четири години не са никак малко (поне от датата на публикуване). Времето е прекрасно нещо.... и най-хубавото е, че то лекува всичко.... от най-дълбоките рани през най-голямото огорчение до най-несподелената любов. Обърни се назад и запази само най-хубавите си спомени. Бъдещето е пред теб!
  • Много,много благодаря.
  • Прекрасно е. Просто прекрасно.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...