Сама
Какво като сега съм анонимна,
нали ще се изправя пред смъртта,
и само дните минали незримо,
ще помнят всички мои имена?!
Сама ще гмурна дъх във тъмнината
и там ще търся тая малка свещ,
която в мен със капки от позлата,
ще свие своя вечен, тих копнеж.
Когато с безлюбовието споря,
по устните ми трепка топъл грях.
Сърцето ми със собствен глас говори
и с мрак да го покрия... не можах.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алекс Малката Todos los derechos reservados
)
