Alex.Malkata (Алекс Малката)
29 676
5.05.2017 г., 15:18 ч.

Сама 

  Поезия » Друга
749 2 7

Какво като сега съм анонимна,

нали ще се изправя пред смъртта,
и само дните минали незримо,
ще помнят всички мои имена?!

Сама ще гмурна дъх във тъмнината
и там ще търся тая малка свещ,
която в мен със капки от позлата,
ще свие своя вечен, тих копнеж.

Когато с безлюбовието споря,
по устните ми трепка топъл грях.
Сърцето ми със собствен глас говори
и с мрак да го покрия... не можах.

© Алекс Малката Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Васи, Веси, благодаря ви, момичета! Цветен ден желая на всички! Слънцето да ви близне по нослетата )
  • Така е. Важно е да оставиш следа. А ти го правиш. Поздрави!
  • С Пепи! Харесах! Поздрави!
  • Райне, Пепито и Влади, благодаря ви! Преди време някой ми казваше, че само страхливците не си слагат снимка и пишат под разни измислени псевдоними. Аз мисля, че всеки, който го прави си има своя причина и не можеш ей така да съдиш. Плюс това славата не е нещо, на което държа.
    Беше ми приятно да ви видя тук! Бъдете здравички
  • Съгласен с Пепи! Поздрави!
  • Който оставя следа зад себе си, няма как да е анонимен! Поздрави, Алекс!
  • Сърцето ти е свещица с нежно име...може и да си анонимна, но никога безлична!
Предложения
: ??:??