Какво като сега съм анонимна,
нали ще се изправя пред смъртта,
и само дните минали незримо,
ще помнят всички мои имена?!
Сама ще гмурна дъх във тъмнината
и там ще търся тая малка свещ,
която в мен със капки от позлата,
ще свие своя вечен, тих копнеж.
Когато с безлюбовието споря,
по устните ми трепка топъл грях.
Сърцето ми със собствен глас говори
и с мрак да го покрия... не можах.
© Алекс Малката All rights reserved.
)
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
