15 mar 2018, 9:48

Сама

  Poesía
1.1K 0 1

Тъмно е вече,
градът спи,
чуват се отдалече
много изморени души...

 

Коли не минават,
тротоарът е празен,
бледи светлинки се подават,
но уви, опит напразен.

 

Навън безкрайна тъмнина,
а буря вилнее в главата ти,
навън злокобна тишина,
а мъка изцежда душата ти. 

 

Чакай, какво е това?
Пред очите ти, светлинка.
Нима това е звезда?!
Знак на надежда е тя!

 

Избърсваш поредната сълза, 
и ето усмивка е това.
Сякаш ти дава крила,
и отново вдигаш глава!

 

Толкова малко ти трябваше,
един знак от съдбата.
Ако знаех, че това те радваше,
Щях крушка да купя 100 вата! 

 

Не ти трябва съдба, 
нито светлина,
нито, дори красива звезда.
Можеш да се справяш сама! 

 

И така премина нощта,
и вече нямаше тишина,
И мъката се преодоля, 
И чудо! Ти успя! 

 

Не е трудно, 
Сама го разбра
макар малко мудно,
ти можеш да сътвориш чудеса! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е,но на мен някак ми хареса до първите пет куплета.Те бяха пленителни.Последните също са хубави, но по различна е интонацията им, от първите пет.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...