Сама

Тъмно е вече,
градът спи,
чуват се отдалече
много изморени души...

Коли не минават,
тротоарът е празен,
бледи светлинки се подават,
но уви, опит напразен.

Навън безкрайна тъмнина,
а буря вилнее в главата ти,
навън злокобна тишина,
а мъка изцежда душата ти. 

Чакай, какво е това?
Пред очите ти, светлинка.
Нима това е звезда?!
Знак на надежда е тя!

Избърсваш поредната сълза, 
и ето усмивка е това.
Сякаш ти дава крила,
и отново вдигаш глава!

Толкова малко ти трябваше,
един знак от съдбата.
Ако знаех, че това те радваше,
Щях крушка да купя 100 вата! 

Не ти трябва съдба, 
нито светлина,
нито, дори красива звезда.
Можеш да се справяш сама! 

И така премина нощта,
и вече нямаше тишина,
И мъката се преодоля, 
И чудо! Ти успя! 

Не е трудно, 
Сама го разбра
макар малко мудно,
ти можеш да сътвориш чудеса!