Mar 15, 2018, 9:48 AM

Сама

  Poetry
1.1K 0 1

Тъмно е вече,
градът спи,
чуват се отдалече
много изморени души...

 

Коли не минават,
тротоарът е празен,
бледи светлинки се подават,
но уви, опит напразен.

 

Навън безкрайна тъмнина,
а буря вилнее в главата ти,
навън злокобна тишина,
а мъка изцежда душата ти. 

 

Чакай, какво е това?
Пред очите ти, светлинка.
Нима това е звезда?!
Знак на надежда е тя!

 

Избърсваш поредната сълза, 
и ето усмивка е това.
Сякаш ти дава крила,
и отново вдигаш глава!

 

Толкова малко ти трябваше,
един знак от съдбата.
Ако знаех, че това те радваше,
Щях крушка да купя 100 вата! 

 

Не ти трябва съдба, 
нито светлина,
нито, дори красива звезда.
Можеш да се справяш сама! 

 

И така премина нощта,
и вече нямаше тишина,
И мъката се преодоля, 
И чудо! Ти успя! 

 

Не е трудно, 
Сама го разбра
макар малко мудно,
ти можеш да сътвориш чудеса! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е,но на мен някак ми хареса до първите пет куплета.Те бяха пленителни.Последните също са хубави, но по различна е интонацията им, от първите пет.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...