29 ago 2006, 15:02

Сама 

  Poesía
869 0 3
Защо замина и остави ме сама,
сама разплакана в нощта.
Нима не знача вече нищо аз?
Защо загърби любовта пламтяла между нас?
Аз с трепет чакам всяка нощ
без теб съм нищо,
нямам капка сила, мощ.
Но това е моето призвание:
да съм подложена на вечното страдание,
да стоя в самотата,
да посрещам ударите на съдбата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??