Aug 29, 2006, 3:02 PM

Сама

Poetry

995 0 3

Защо замина и остави ме сама,
сама разплакана в нощта.
Нима не знача вече нищо аз?
Защо загърби любовта пламтяла между нас?
Аз с трепет чакам всяка нощ
без теб съм нищо,
нямам капка сила, мощ.
Но това е моето призвание:
да съм подложена на вечното страдание,
да стоя в самотата,
да посрещам ударите на съдбата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

doom_bad_Angel (Цветиту)

браво много точно и вярно си се изразила понякога така става .. ;( /6

2006-08-31T00:50:11+03:00
SlAdUrKa^S^KuKu (Теодора Николова)

Ахх това чувство... До болка ми е познато... Поздрави и успех за напред!

2006-08-30T17:54:11+03:00
megans (Магдалена Василева)

По-скоро слабо и банално!
От мен слаб!

2006-08-30T10:28:07+03:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0