28 ene 2007, 22:32

САМА

Poesía

821 0 8

За кой ли път осъмвам тук сама
Съдбата май не ме обича.
Гледам - на небето грейнала дъга,
А по прозореца дъжда се стича.

Дали ще бъда някога щастлива?
Дали за мен ще дойде този ден,
Когато аз ще мога - търпелива -
Да изчакам приказния мъж за мен?

Да ме обсипва с ласки и милувки
Да ми говори чудните слова
И да покрива устните ми с целувки
Тогава аз ще знам: не съм сама.

Но уви… Отново самота…
Съдбата май не ме разбра…
Дали ще трябва да търпя така,
Та чак до края на света…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Adelinka (Ааа)

Браво!!!

2007-03-25T23:55:09+03:00
Дора (Дорика Цачева)

Самотата не е физическо състояние - тя е състояние на духа. Човек може да се чувства самотен дори в голяма компания, а когато е сам да бъде преизпълнен с любимите си книги, с любимата си музика, с хубав филм, дори с телефонен разговор с някой добър приятел. Не винаги някой мъж може да ни извади от чувството на самотност - нужен е точния човек!!! Дерзай и ще го срещнеш!

2007-01-29T17:09:43+02:00
изречена (Мая Попова)

последният куплет... не е в синхрон с останалите, погледни го.

2007-01-29T10:46:10+02:00
bluenight (Синя )

Едва ли ще ми повярваш, но животът е по- щедър, отколкото си мислиш. Не губи надежда! Браво!

2007-01-29T08:55:26+02:00
Романтик (Христо Костов)

Живота е пред теб!!!Ще дочакаш своята половинка щастие!!! Поздрави,Елена!!!

2007-01-29T08:30:42+02:00