**Елена** (Елена Мирчева)
84 39
28 янв. 2007 г., 22:32

САМА 

  Поэзия
639 0 8
За кой ли път осъмвам тук сама
Съдбата май не ме обича.
Гледам - на небето грейнала дъга,
А по прозореца дъжда се стича.

Дали ще бъда някога щастлива?
Дали за мен ще дойде този ден,
Когато аз ще мога - търпелива -
Да изчакам приказния мъж за мен?

Да ме обсипва с ласки и милувки
Да ми  говори чудните слова
И да покрива устните ми с целувки
Тогава аз ще знам: не съм сама.

Но уви… Отново самота…
Съдбата май не ме разбра…
Дали ще трябва да търпя така,
Та чак до края на света…

© Елена Мирчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!!!
  • Самотата не е физическо състояние - тя е състояние на духа. Човек може да се чувства самотен дори в голяма компания, а когато е сам да бъде преизпълнен с любимите си книги, с любимата си музика, с хубав филм, дори с телефонен разговор с някой добър приятел. Не винаги някой мъж може да ни извади от чувството на самотност - нужен е точния човек!!! Дерзай и ще го срещнеш!
  • последният куплет... не е в синхрон с останалите, погледни го.
  • Едва ли ще ми повярваш, но животът е по- щедър, отколкото си мислиш. Не губи надежда! Браво!
  • Живота е пред теб!!!Ще дочакаш своята половинка щастие!!! Поздрави,Елена!!!
  • О, има време де...пътят ти едва сега започва и зная, че ще го дочакаш!
    Пожелавам ти го от сърце!
  • Това ще свърши,когато наистина
    искаш това да стане и да си готова
    да поемеш с нови усилия напред!
    Поздрав!
  • Любовта е миг... самотата - цяла вечност...
Предложения
: ??:??