Jan 28, 2007, 10:32 PM

САМА

Poetry

823 0 8

За кой ли път осъмвам тук сама
Съдбата май не ме обича.
Гледам - на небето грейнала дъга,
А по прозореца дъжда се стича.

Дали ще бъда някога щастлива?
Дали за мен ще дойде този ден,
Когато аз ще мога - търпелива -
Да изчакам приказния мъж за мен?

Да ме обсипва с ласки и милувки
Да ми говори чудните слова
И да покрива устните ми с целувки
Тогава аз ще знам: не съм сама.

Но уви… Отново самота…
Съдбата май не ме разбра…
Дали ще трябва да търпя така,
Та чак до края на света…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Adelinka (Ааа)

Браво!!!

2007-03-25T23:55:09+03:00
Дора (Дорика Цачева)

Самотата не е физическо състояние - тя е състояние на духа. Човек може да се чувства самотен дори в голяма компания, а когато е сам да бъде преизпълнен с любимите си книги, с любимата си музика, с хубав филм, дори с телефонен разговор с някой добър приятел. Не винаги някой мъж може да ни извади от чувството на самотност - нужен е точния човек!!! Дерзай и ще го срещнеш!

2007-01-29T17:09:43+02:00
изречена (Мая Попова)

последният куплет... не е в синхрон с останалите, погледни го.

2007-01-29T10:46:10+02:00
bluenight (Синя )

Едва ли ще ми повярваш, но животът е по- щедър, отколкото си мислиш. Не губи надежда! Браво!

2007-01-29T08:55:26+02:00
Романтик (Христо Костов)

Живота е пред теб!!!Ще дочакаш своята половинка щастие!!! Поздрави,Елена!!!

2007-01-29T08:30:42+02:00