21 may 2007, 13:47

САМА

  Poesía
817 0 7
 

Останах сама в тишината,

в мислите... в покоя на душата

изрових всичко изживяно,

в емоция и лудост обладано!

Заслушах се в мислите си грешни,

вглъбих се в тях и тихичко запях...

за чувствата ми, тъй безутешни,

за онзи вечен, мътен грях!

И лутам се в противоречия -

поредните, в безкраен маратон,

а истината никой не изрече я,

дори и със последващо "пардон"!!

И все тъй отговора не намирам

на моя хаос, от въпроси сътворен,

разголвам се душевно и не спирам

да следвам пътя си трънлив, но окрилен!!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...