21 may 2007, 13:47

САМА

  Poesía
821 0 7
 

Останах сама в тишината,

в мислите... в покоя на душата

изрових всичко изживяно,

в емоция и лудост обладано!

Заслушах се в мислите си грешни,

вглъбих се в тях и тихичко запях...

за чувствата ми, тъй безутешни,

за онзи вечен, мътен грях!

И лутам се в противоречия -

поредните, в безкраен маратон,

а истината никой не изрече я,

дори и със последващо "пардон"!!

И все тъй отговора не намирам

на моя хаос, от въпроси сътворен,

разголвам се душевно и не спирам

да следвам пътя си трънлив, но окрилен!!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...