Останах сама в тишината,
в мислите... в покоя на душата
изрових всичко изживяно,
в емоция и лудост обладано!
Заслушах се в мислите си грешни,
вглъбих се в тях и тихичко запях...
за чувствата ми, тъй безутешни,
за онзи вечен, мътен грях!
И лутам се в противоречия -
поредните, в безкраен маратон,
а истината никой не изрече я,
дори и със последващо "пардон"!!
И все тъй отговора не намирам
на моя хаос, от въпроси сътворен,
разголвам се душевно и не спирам
да следвам пътя си трънлив, но окрилен!!...
© Деси Инджева Всички права запазени