May 21, 2007, 1:47 PM

САМА

  Poetry
815 0 7
 

Останах сама в тишината,

в мислите... в покоя на душата

изрових всичко изживяно,

в емоция и лудост обладано!

Заслушах се в мислите си грешни,

вглъбих се в тях и тихичко запях...

за чувствата ми, тъй безутешни,

за онзи вечен, мътен грях!

И лутам се в противоречия -

поредните, в безкраен маратон,

а истината никой не изрече я,

дори и със последващо "пардон"!!

И все тъй отговора не намирам

на моя хаос, от въпроси сътворен,

разголвам се душевно и не спирам

да следвам пътя си трънлив, но окрилен!!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси Инджева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...