21 мая 2007 г., 13:47

САМА

820 0 7
 

Останах сама в тишината,

в мислите... в покоя на душата

изрових всичко изживяно,

в емоция и лудост обладано!

Заслушах се в мислите си грешни,

вглъбих се в тях и тихичко запях...

за чувствата ми, тъй безутешни,

за онзи вечен, мътен грях!

И лутам се в противоречия -

поредните, в безкраен маратон,

а истината никой не изрече я,

дори и със последващо "пардон"!!

И все тъй отговора не намирам

на моя хаос, от въпроси сътворен,

разголвам се душевно и не спирам

да следвам пътя си трънлив, но окрилен!!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...