СамаСебе си искам да превъзмогна -човешкото да залича,но все не достигам с ръкаонази бляскава звезда.Като през мъгла видяхсенки заблудени,лица окървавени,не разбрах кога живях.Разплитах нишките съдба,от тях опитах да се отърва,но лепкави и черни бяха те -оплетох своята душа.Иска ми се да летя,да тръгна по светаи ужасния товар да унищожа,но пак сама...
© Нещичко Нещова Todos los derechos reservados
Нещичко - поздрави...