26 oct 2008, 0:22

Сама

  Poesía » Otra
968 0 2
СамаСебе си искам да превъзмогна -човешкото да залича,но все не достигам с ръкаонази бляскава звезда.Като през мъгла видяхсенки заблудени,лица окървавени,не разбрах кога живях.Разплитах нишките съдба,от тях опитах да се отърва,но лепкави и черни бяха те -оплетох своята душа.Иска ми се да летя,да тръгна по светаи ужасния товар да унищожа,но пак сама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нещичко Нещова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...прочетох го... И честно казано, Ангелина, не видях нищичко за което да се хвана за да подкрепя тезата ти че не е добро. На мен ми хареса много. А римата - безупречна!

    Нещичко - поздрави...
  • без идея да те огорча...не е добро!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...