Oct 26, 2008, 12:22 AM

Сама

  Poetry » Other
967 0 2
СамаСебе си искам да превъзмогна -човешкото да залича,но все не достигам с ръкаонази бляскава звезда.Като през мъгла видяхсенки заблудени,лица окървавени,не разбрах кога живях.Разплитах нишките съдба,от тях опитах да се отърва,но лепкави и черни бяха те -оплетох своята душа.Иска ми се да летя,да тръгна по светаи ужасния товар да унищожа,но пак сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нещичко Нещова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...прочетох го... И честно казано, Ангелина, не видях нищичко за което да се хвана за да подкрепя тезата ти че не е добро. На мен ми хареса много. А римата - безупречна!

    Нещичко - поздрави...
  • без идея да те огорча...не е добро!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...