Oct 26, 2008, 12:22 AM

Сама

  Poetry » Other
973 0 2
СамаСебе си искам да превъзмогна -човешкото да залича,но все не достигам с ръкаонази бляскава звезда.Като през мъгла видяхсенки заблудени,лица окървавени,не разбрах кога живях.Разплитах нишките съдба,от тях опитах да се отърва,но лепкави и черни бяха те -оплетох своята душа.Иска ми се да летя,да тръгна по светаи ужасния товар да унищожа,но пак сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нещичко Нещова All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...прочетох го... И честно казано, Ангелина, не видях нищичко за което да се хвана за да подкрепя тезата ти че не е добро. На мен ми хареса много. А римата - безупречна!

    Нещичко - поздрави...
  • без идея да те огорча...не е добро!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...