Oct 26, 2008, 12:22 AM

Сама 

  Poetry » Other
620 0 2
Сама
Себе си искам да превъзмогна -
човешкото да залича,
но все не достигам с ръка
онази бляскава звезда.
Като през мъгла видях
сенки заблудени,
лица окървавени,
не разбрах кога живях.
Разплитах нишките съдба,
от тях опитах да се отърва,
но лепкави и черни бяха те -
оплетох своята душа.
Иска ми се да летя,
да тръгна по света
и ужасния товар да унищожа,
но пак сама...

© Нещичко Нещова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...прочетох го... И честно казано, Ангелина, не видях нищичко за което да се хвана за да подкрепя тезата ти че не е добро. На мен ми хареса много. А римата - безупречна!

    Нещичко - поздрави...
  • без идея да те огорча...не е добро!
Random works
: ??:??