Няма вече да я дочета
тая книжка, дадена ми от един,
с когото вече не дружа.
Къде ли да я бутна тая,
със стиховете, дето дал ми беше
един и подчертал да забележа
два-три от него забелязани.
Лежа
и чакам – знам, ще попремине,
време трябва само,
ще престане
да няма неутрални пейки, супи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse