9 ago 2007, 9:19

Сама личност

  Poesía
914 0 1

Няма вече да я дочета

тая книжка, дадена ми от един,

с когото вече не дружа.

Къде ли да я бутна тая,

със стиховете, дето дал ми беше

един и подчертал да забележа

два-три от него забелязани.

Лежа

и чакам – знам, ще попремине,

време трябва само,

ще престане

да няма неутрални пейки, супи,

цветове, реклами,

песни, дрехи,

мириси и часове, сезони.

Ще имам нов език със други хора,

нови жестове и нова география.

Само че къде-къде по-леко

щеше да е, само ако имахме

нашето си аз без второ аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рая Деянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога историята заменя географията, понякога - не!
    Сама личност... поне има самоличност!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...