9 ago 2007, 9:19

Сама личност

  Poesía
912 0 1

Няма вече да я дочета

тая книжка, дадена ми от един,

с когото вече не дружа.

Къде ли да я бутна тая,

със стиховете, дето дал ми беше

един и подчертал да забележа

два-три от него забелязани.

Лежа

и чакам – знам, ще попремине,

време трябва само,

ще престане

да няма неутрални пейки, супи,

цветове, реклами,

песни, дрехи,

мириси и часове, сезони.

Ще имам нов език със други хора,

нови жестове и нова география.

Само че къде-къде по-леко

щеше да е, само ако имахме

нашето си аз без второ аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рая Деянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога историята заменя географията, понякога - не!
    Сама личност... поне има самоличност!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...