Сама с луната
999
0
0
Нощта се спуска
и бавно закрива очите
с меко покривало.
Сърцето прелива
от объркани чувства
и безкрайни въпроси
съня надалеч прогонват.
Луната свети,
но топлина не дарява.
Огнището грее,
но мир в душата не всява.
Тъгата безмерна
как да прогоня
и усмивката прежна
отново да върне
надежда в очите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Малчева Todos los derechos reservados
