10 июн. 2009 г., 08:12

Сама с луната 

  Поэзия » Любовная
633 0 0

Нощта се спуска

и бавно закрива очите

с меко покривало.

Сърцето прелива

от объркани чувства

и безкрайни въпроси

съня надалеч прогонват.

Луната свети,

но топлина не дарява.

Огнището грее,

но мир в душата не всява.

Тъгата безмерна

как да прогоня

и усмивката прежна

отново да върне

                                                              надежда в очите.

© Росица Малчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??