Сама с луната
998
0
0
Нощта се спуска
и бавно закрива очите
с меко покривало.
Сърцето прелива
от объркани чувства
и безкрайни въпроси
съня надалеч прогонват.
Луната свети,
но топлина не дарява.
Огнището грее,
но мир в душата не всява.
Тъгата безмерна
как да прогоня
и усмивката прежна
отново да върне
надежда в очите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Малчева Все права защищены
