Нощта се спуска
и бавно закрива очите
с меко покривало.
Сърцето прелива
от объркани чувства
и безкрайни въпроси
съня надалеч прогонват.
Луната свети,
но топлина не дарява.
Огнището грее,
но мир в душата не всява.
Тъгата безмерна
как да прогоня
и усмивката прежна
отново да върне
надежда в очите.
© Росица Малчева All rights reserved.