Jun 10, 2009, 8:12 AM

Сама с луната 

  Poetry » Love
666 0 0

Нощта се спуска

и бавно закрива очите

с меко покривало.

Сърцето прелива

от объркани чувства

и безкрайни въпроси

съня надалеч прогонват.

Луната свети,

но топлина не дарява.

Огнището грее,

но мир в душата не всява.

Тъгата безмерна

как да прогоня

и усмивката прежна

отново да върне

                                                              надежда в очите.

© Росица Малчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??